мне не нравится то, что здесь было

и мне не нравится то, что здесь есть

Бунтът на L. спазва условието за добър съвременен филм - изглежда добре. Също така спазва условието за добър български филм - чува се добре. Дотук 2 червени точки. И една черна - кино явно правим по отдавна, отколкото трейлъри и плакати, защото ако човек се замисли може да изгледа целия филм без да влиза в залата.

Идем дальше.

Сюжета е типичен - малкия покварен младеж хуква отвъд граница, защото и той като милионите тъпанари у нас си е внушил, че е много яко в Франция, вместо да си седи на Балчик и да си чука рускините през лятото, та избягва младежа, но зли милиционери (и айде да не бъдем плоски, зли, ама наблюдателни) го хванаха и го заведоха при зъл инспектор, злия инспектор го прави в български затвор, (с онзи тъп слоган “Ако не знаеш - ще те научим”, глупости на търкалета, затвора беше по-брутален от тоя в Prison Break, а пък мен Део ме кефи повече от Майкъл Скофийлд, а?), нашето покварено момче там взе да изстудява, като бутилка бира, сещаш се нали, изби го на жестокост, безсмислено насилие и добрата стара справедливост, амин. После Тодор Живков взе че падна, Деян Славчев го амнистират и той става зъл убиец по неволя, и пак по тая съща неволя си влюбва в една руска проститутка, което показва, че му е дошъл акъла в главата.

Който е гледал Олигарх-Брат-Бумер-Бригада, може да се чувства добре дошъл в българският им вариант.

Червена точка - във филма имаше невероятна красива жена, при това рускиня, принудително попаднала тук, но никой не я изнасили, нито я унижаваха, нито тя беше тъпа, нито беше вулгарна. Черна точка - Дичо не се къпе преди снимки. Червена точка - нямаше злоба в никой от героите, нямаше тонове кръв, не псуваха през 2 реплики. Черна точка - монтажа леко куца, филма доскучава, точно когато е най-приятен. Червена точка - има няколко сцени на които човек се разсмива, като това е очакваната реакция за тях. Червена точка - има много сцени, на които човек му става тъжно, като това е очакваната реакция за тях. Червена точка - част от филма се развива по време на социализма, но няма льохмански обяснения колко е противен той. Червена точка - Део радва хората, които не са израстнали с телевизора и първата им приятелка не е била от 24а страница на Труд. Червена точка - от песента на Д2 и Део във филма има само 15 секунди, вечно признателни сме за това. Червена точка - неочакван е.

Май зациклих, а?

Да, ребята. Това кино е добро кино. Който казва иначе си криви душата. Да бе, добре, знам, че в световен аспект не е събитие, че няма как да вземе награди навън, обаче ей Богу, “Обърната елха” ще вземе безброй награди и пак ще си остане същия тъп, груб, нечовешки, натуралистичен и грозен филм. И хората пак ще си излизат по време на прожекция, пък то кришнарчето да си мисли, че е заснело шедьовър…

А Бунтът на L. като го пуснат по телевизията ще се гледа. Понеже Бунтът на L. е простичко такова, истинско, бавничко, като костенурка си пъпли към целта, но я постига. А тия, бързите зайци - Лейди Зи, бе братко - ги пращат на безплатни прожекции, за да се учат студенти.

Бунтът е добър точно защото показва някакви следи на комерсиално кино у нас. Което е супер, честна дума. Във филма имаше Део, в киното имаше 14-16 годишни недоразумения. Филма е български - имаше 40годишни недоразумения. Филма е адски рекламиран - което води до 2 реакции. Ако не си предубеден - не ти дреме, щото си мислиш своите неща, а не зяпаш билбордовете. Ако си предубеден започваш да обясняваш как български филм с много реклама, колко ще е тъп, пък ти тая вечер си си изтеглил новия екшън с Брус Уилис, бе ей, това колко е яко. Искренно съжалявам тези от последното изречение. Чувал съм, че такива има и в Сърбия. И именно заради тази си предубеденост не били гледали “Рани”, “Когато порастна ще стана кенгуру”, “Светкавици”, “Преди дъжда”…. а аз от години не мога да си представя човек, който да не ги харесва тия филми.

Бунтът не се опитва да е мащабен, което е чудесно. Няма как Кинг Конг да стои добре в Борисовата, пичове, свикнете с тази идея. Бунтът е човешки филм, всеки от героите се стреми да е нормален, а не да бъде еталон за подражение, супер звезда или вери куул, в него няма унижение, злоба, тъпотия - ей тия три безценни съставки на родния кинематограф през 90те. Бунтът е писан с идеята да бъде масов. И тази идея се е запазила по време на кастинга, по време на снимки. Тази идея дори си личи от факта, че първоначалното име е било “Лицемерният бунт на L.”, но впоследствие е останало само “Бунтът на L.”

Чудесно.

Аз съм в тих възторг. Киран Коларов, както всеки вкоренен във времето си човек, е изключително тъп, но е направил чудесен филм. Преди година псувах Лейди Зи неистово, а тя го заслужаваше 2 пъти повече. Сега се стремя да съм обективен за Бунтът на L., а той заслужава да го възвеличавам поне 2 пъти повече.

В интернет все още няма коментари, поне не съм засичал сериозни такива. Не вярвам никой да не го е гледал. Но вярвам, че филма толкова го изненадал от засада, че след това не е бил способен да си напише думичките.

В контекста на “Бунтът на L.” нашата “Ничия Земя” не е далеч.

8/10