Road to Oscar(y)те 1: Некви педераси
понеделник, януари 30th, 2006Както винаги, академията на американските критици предизвиква завист у сценаристите на филми като “Американски пай”, демонстрирайки по-ниско ниво на интелект от героите им. В случая това става ясно чрез евентуалните тазгодишни носители на “престижната статуетка”. Че е статуетка, статуетка е, ама откакто в годината на “Изгубената магистрала”, “Лице назаем”, “Добрия Уил Хънтинг” и “Поверително от Ел Ей” я връчиха на “Титаник” е по-скоро смехотворна, отколкото престижна.
Та за двете творения на седмото изкуство, дет са мераклии за Оскар, шофьора.
Ей тоя пич, значи

ми отне 4 часа от иначе здравословния живот и много на брой нерви. Са, понеже феновете на Капоти сите са някакви по-умни копелета от мен и аз посмъртно няма да им се репча съвсем учтиво бих желал да направя някаква викторина, нещо томбола, нещо игра с награди. Въпросът ми е:
КАКВО ТОЧНО ИСКАШЕ ДА КАЖЕ ТОЗИ ФИЛМ?
Отговори се приемат до церемонията по раздаването на Оскар, шофьора. Ако случайно и вие не сте разбрали КАКВО ТОЧНО ИСКАШЕ ДА КАЖЕ ТОЗИ ФИЛМ? горещо препоръчвам да си пуснете пак “25тия час”, за да си върнете вярата в русия чичо от плаката, щото той е пич, иначе.
Сега ще стане по-интересно, ще спомена вълнуващия всички арт човеци филм за джинсите, дупките и овцете, а.к.а.
![]()
Леле, леле. Тук залога е голям, а жертвите - млади. Хийт някой си и Джейк Дарко добре се справят в ролите на необразовани селяни от Скучния Запад (повярвайте ми, ама въобще не е Див, ама въобще), които се лигавят на тъмно по палатките и на светло по ливадите (така си е, предупредил съм те, не води детето, после цял живот ще те гризе съвестта). Има един лъч светлина, трябва да призная. Режисьора е един тайвански мухльо на който няма да му простя, че спря да прави такива яки филми като Sense and Sensibility и който се е постарал в тая мъжка планинска история да вкара една много приятна, галеща окото визия.
Да бе, ама от друга страна много приятната, галеща окото визия я има даже в разни нискобюджетни събития като One Point O и това, че си съумял да направиш филма си красив, да си разчетеш филтрите на камерата не те прави велик.
Да не се отклонявам от тона си: филма е тъп, та дрънка. Вие си мислите, вие се подвеждате, че това не е каугей драма, а нещо далеч по-дълбоко и сериозно? Нещо за любовта изобщо, за love actually, дето се вика? Ми не го гледайте филма ако държите на това си мнение. Защото той разочарова. Ама много. Някакъв шашнат критик обясняваше как видите ли, това били двама влюбени ЧОВЕКА и нямало нищо гейско в филма. Няма ли? Розовото в края на Александър (О. Стоун, ако си забравил, ще ти напомня) беше по-мъжко отколкото тия двамата кочове тука, които не стига, че се консумират полово, ами и през целия филм хленчат и дразнят. “О, аз исках да си направим къща и да живеем заедно, а ти отказа. Живей си скапания живот, тъпчо!”, “Не, миличък аз развалих семейството си заради нас, а ти какво направи”, “Пуснах си мустак”, “Да бейби, дай да те цункам, много си сладък”. Ъъъъ, моля? Ъъъъ, хайде НЕ, а?
Бай дъ пътя наемам се да нахвърлям един съвсем лек, небрежен така да се каже списък на филми излезли през 2005, които са доста по-смислени, актуални, добре направени и които остават “…подминати от американските критици” от тия неща, дето са поели роуда то оскарите. Охо, охо. Ще страдате, ще ви боли. Както го боля Хийт нам кой си първата му нощ с Джейк Дарко ![]()

