Archive for януари, 2006

Road to Oscar(y)те 1: Некви педераси

понеделник, януари 30th, 2006

Както винаги, академията на американските критици предизвиква завист у сценаристите на филми като “Американски пай”, демонстрирайки по-ниско ниво на интелект от героите им. В случая това става ясно чрез евентуалните тазгодишни носители на “престижната статуетка”. Че е статуетка, статуетка е, ама откакто в годината на “Изгубената магистрала”, “Лице назаем”, “Добрия Уил Хънтинг” и “Поверително от Ел Ей” я връчиха на “Титаник” е по-скоро смехотворна, отколкото престижна.

Та за двете творения на седмото изкуство, дет са мераклии за Оскар, шофьора.

 Ей тоя пич, значи

 

ми отне 4 часа от иначе здравословния живот и много на брой нерви. Са, понеже феновете на Капоти сите са някакви по-умни копелета от мен и аз посмъртно няма да им се репча съвсем учтиво бих желал да направя някаква викторина, нещо томбола, нещо игра с награди. Въпросът ми е:

КАКВО ТОЧНО ИСКАШЕ ДА КАЖЕ ТОЗИ ФИЛМ?

Отговори се приемат до церемонията по раздаването на Оскар, шофьора. Ако случайно и вие не сте разбрали КАКВО ТОЧНО ИСКАШЕ ДА КАЖЕ ТОЗИ ФИЛМ? горещо препоръчвам да си пуснете пак “25тия час”, за да си върнете вярата в русия чичо от плаката, щото той е пич, иначе.

Сега ще стане по-интересно, ще спомена вълнуващия всички арт човеци филм за джинсите, дупките и овцете, а.к.а.

 

Леле, леле. Тук залога е голям, а жертвите - млади. Хийт някой си и Джейк Дарко добре се справят в ролите на необразовани селяни от Скучния Запад (повярвайте ми, ама въобще не е Див, ама въобще), които се лигавят на тъмно по палатките и на светло по ливадите (така си е, предупредил съм те, не води детето, после цял живот ще те гризе съвестта). Има един лъч светлина, трябва да призная. Режисьора е един тайвански мухльо на който няма да му простя, че спря да прави такива яки филми като Sense and Sensibility и който се е постарал в тая мъжка планинска история да вкара една много приятна, галеща окото визия.

Да бе, ама от друга страна много приятната, галеща окото визия я има даже в разни нискобюджетни събития като One Point O и това, че си съумял да направиш филма си красив, да си разчетеш филтрите на камерата не те прави велик.

Да не се отклонявам от тона си: филма е тъп, та дрънка. Вие си мислите, вие се подвеждате, че това не е каугей драма, а нещо далеч по-дълбоко и сериозно? Нещо за любовта изобщо, за love actually, дето се вика? Ми не го гледайте филма ако държите на това си мнение. Защото той разочарова. Ама много. Някакъв шашнат критик обясняваше как видите ли, това били двама влюбени ЧОВЕКА и нямало нищо гейско в филма. Няма ли? Розовото в края на Александър (О. Стоун, ако си забравил, ще ти напомня) беше по-мъжко отколкото тия двамата кочове тука, които не стига, че се консумират полово, ами и през целия филм хленчат и дразнят. “О, аз исках да си направим къща и да живеем заедно, а ти отказа. Живей си скапания живот, тъпчо!”, “Не, миличък аз развалих семейството си заради нас, а ти какво направи”, “Пуснах си мустак”, “Да бейби, дай да те цункам, много си сладък”. Ъъъъ, моля? Ъъъъ, хайде НЕ, а?

Бай дъ пътя наемам се да нахвърлям един съвсем лек, небрежен така да се каже списък на филми излезли през 2005, които са доста по-смислени, актуални, добре направени и които остават “…подминати от американските критици” от тия неща, дето са поели роуда то оскарите. Охо, охо. Ще страдате, ще ви боли. Както го боля Хийт нам кой си първата му нощ с Джейк Дарко :D

Lost: Загубената теория

сряда, януари 18th, 2006

Най-важно е да се отбележи, че култа не е да гледаш Lost, култа е да презираш Lost.

Значи, аз не съм сценарист, нито режисьор, нито композитор на филма, но съм нещо много по-важно. Аз съм декоратор. Аз съм човека, който полива коза на Сун, докато тя си упражнява английския, аз съм човека, който цепи дървата на Сойер, докато той гледа страстно, аз съм дилъра на Чарли. Аз доведох сите бели мечки, черни коне, французойки, негри, ходещи мъгли и прочее псевдо-зла сган на острова. Ако ви потрябва неизследвана част на острова - аз съм насреща, веднага ще ви я посадя, разруша или каквото там се налага.

Знайте, обаче, че на следните въпроси нямам отговори:

1. Какво точно е забравила Мишел Родригез в устата си, че постоянно гледа така 

…или в носа си?

2. Какво точно накара милия Мери да смени Пипин и пушилиста за Клер и хероина?

3. Какъв е точния брой пенсионирани счетоводителки от Hallmark работещи по сценария на сериала?

4. Има ли, мамка му, свършване тоя остров или някъде там лежат и Кинг Конг, и стадо носорози, и труповете на избитите от Нео мистър Смитове в оная сцена от втората Матрица?

Току-що ме посетиха тайни агенти от abc. Заплашиха ме с оплешивяване, хардкор и други простотии, ако издам Тайните на Острова. Освен това ми взеха специалното двд на Fear and Loathing, като предупреждение, че са сериозни.

Обаче и аз съм сериозен - наистина се тревожа за трите мозъчни клетки на милионите почитатели на Lost. За тяхно спокойствие ще кажа: виновни за всичко са жидомасоните, евреите, левите интелектуалци, нефта в Ирак, Аляска и вечния руско-американски спор там, свирката на Моника, темплиерите, лекарствата против СПИН в Африка, благотворителните прояви на Боно Вокс, свирката на Блеър, закона за марихуаната в България и всички останали в един невероятен политическо-икономически коктейл, който Майкъл Мур в момента забърква за вас, работейки по мейкинга на Lost, по-известен с работното си заглавие “South Pacific, 4/8/15/16/23/42″.

Мога да издам още нещо - след Дарън Ароновски като режисьори на сериала ще се изявят М. Найт Шаятралалабаламан, Вик Финч, Гюс Ван Сант, Такаши Миике, Георги Дюлгеров и Уве Бол.

Горе-долу следното ще се случи при следните: в епизода на индийската капуста ще се разбере, че всичко са само знаци, само отражения, на един много таен и скрит смисъл, нещо като партия шах, която се играе само с интелигентните, за нас, простолюдието, ще си остане новината, че всъщност, всички на острова освен Бун и Шанън са умрели. Вик Финч ще се намеси и в неговия епизод ще се разбере къде е скрил Тинки Уинки епилатора на Дипси. Гюс Ван Сант ще заснеме в един кадър и ще се разбере силната мъжка любов между Хърли и Джак. Такаши Миике ще заснеме нещо и ще се разбере друго нещо, обаче няма да му го излъчат. Георги Дюлгеров ще заснеме епизод, от който ще се разбере, че Георги Дюлгеров е много тъп и си струва да му се вадят по кътник на всеки кръгъл час (с ножичка за нокти). Уве Бол ще заснеме епизод и ще се разбере, че Уве Бол е всъщност, човека измислил цялата тая история, че той е велик режисьор, а ние само се опитваме да бъдем бутилката олио, която ще го хързулне под трамвая.

А сега отивам да се укрия в квартира в източен Бронкс, докато тайните агенти на abc са по следите ми.

О, за малко да забравя.

Накрая ще дойде Линч.

Той ще разбере, че нищо няма да се разбере, ще викне ей тоя колега

и двамата ще ви дърпат ушите като тиранти, докато не ви дойде акъла в главата. И така Lost ще приключи. Всемирно.